Някои къщи отдавна са напълно празни. Никой не идва в тях. Предметите вътре си стоят по местата, така както са оставени. Прашни и непотребни. Минаваш покрай тези къщи и усещаш някакво минало. Нещо забравено вътре. И се чуват едни отминали гласове, с едни отминали разговори. Тези къщи нямат настояще. Стоят и чакат. Като призраци. И клоните на плодните дръвчета в двора, почукват по прозорците. А вътре няма никой. Само тишината. Неподържани дворове. Занемарени пътеки. Спуснати завеси.
Някои къщи са напълно празни по едни и същи причини. Възрастните си отидоха, а младите са в други земи и по други къщи. И никой няма да се върне в тях скоро. Защото тези къщи са в България. Най-вероятно внуците и правнуците ще дойдат тук някога, за да осъществят мечтите си. За да върнат надеждата.
Така казват. А къщите ще запазят всичко непокътнато, до тяхното завръщане. За да започне всичко отначало. Но по друг начин.
Коментари
Публикуване на коментар