Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движение ни правят живи. Йога е чиста храна, чисти мисли и чисти действия. Йога е необятност, защото е философия, изживяване, безкрайност. Йога е нашия подарък. Какво е йога и мантрите за един българин? Странно нещо. Неразбираемо, неясно, неизяснено, въпреки написаните много текстове, обяснения, насоки. Това е нормално. Всеки се докосва до йога по различен начин и причина. Резултат от търсене на нещо или случаен път изминат до там. За да разбереш нещо трябва да го изживееш, да се докоснеш до него.
И с какво право някой отрича йогата или каквото и да било друго? Или я определят като религия. Йога е път. Наука за човека. Кога отричащия се е докоснал до нея? Ако се беше докоснал нямаше да я отрече! Какво за българина е нестинарството, Богоявление и ледените води, а също и космическата енергията на хорото, народната музика и пеене? "Магия". Дар. Божественост. И ги даряваме на целия свят. И всяко докосване до нещо такова е подарък за всеки от нас. Как се постига това? Чрез постоянство и мисълта. Това е и йога. Постоянство и воля до постигането на една "магия". Която още не съм осъзнала напълно, защото извървявам своя път. Или поне опитвам. Затова всяка такава "магия" е дар за целия свят. И всяко докосване до нещо такова е подарък за всеки от нас. Всичко това е вибрацията на определена част от света. И ние взаимно обменяме тази вибрация. Защото е необходимо, защото ни събужда, съживява, оздравява. Защото е.
Аз се връщам към моята йога винаги, когато душата ми прошепне. Когато съм загубила равновесието в себе си. Равновесието между ума ми, тялото ми и сърцето ми. Тогава силния вик на душата ми, напиращ тихо вътре в мен, ме отвежда при йогата, за да се върна към себе си. За друг човек това може да е пътя към другите, ако се е застоял повече в себе си. Смисълът е ние и другите. Всичко, което е. Ние и всичко около нас. Заедно със земята под краката ни, която някога ще напуснем като души. Заедно с небето над главите ни, което е нашия безкрай. Заедно с всичко около нас, което е всичко това, което ни учи. Защото живата е нашето училище без, което не могат душите ни. Всяка в своята неповторимост, сила и безкрайност. Защото Ние сме безкрайни, защото сме част от безкрая. Ние сме необятни, защото сме част от необятността. Ние сме нещо неопределено, защото няма как да го определим. Ние сме всичко това, което не сме определили. Т.е. не сме ограничили в земни думи и определения. Ние сме всичко. А всичко е любов.
И ето я и нея. Необятната, безкрайната и не определената наша любов, която прегръща телата ни в безплътна обвивка и ги отпуска и предава на безкрайността. Когато съм в залата за йога и прилепна ръце, аз изпитвам любов. И топлина обвива тялото ми. Защото йога е любов. И ОМ е нашата вибрация. Дори, когато имитират този звук, той излиза с любовта. Тази скритата, затаената, срамната. Защото всеки човек носи любов. Но я преобразува в нещо друго. За да я скрие. А любовта няма покой. Тя винаги намира начин да се прояви, да се покаже, да ни завладее осъзнато. За да и обърнем внимание. Да се смирим. Любовта е висшето ни проявление. Което не можем да контролираме по никакъв начин. Защото Ние сме Любов.
https://www.youtube.com/watch?v=bbgHZWwyhcQ&t=952s
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движение ни правят живи. Йога е чиста храна, чисти мисли и чисти действия. Йога е необятност, защото е философия, изживяване, безкрайност. Йога е нашия подарък. Какво е йога и мантрите за един българин? Странно нещо. Неразбираемо, неясно, неизяснено, въпреки написаните много текстове, обяснения, насоки. Това е нормално. Всеки се докосва до йога по различен начин и причина. Резултат от търсене на нещо или случаен път изминат до там. За да разбереш нещо трябва да го изживееш, да се докоснеш до него.
И с какво право някой отрича йогата или каквото и да било друго? Или я определят като религия. Йога е път. Наука за човека. Кога отричащия се е докоснал до нея? Ако се беше докоснал нямаше да я отрече! Какво за българина е нестинарството, Богоявление и ледените води, а също и космическата енергията на хорото, народната музика и пеене? "Магия". Дар. Божественост. И ги даряваме на целия свят. И всяко докосване до нещо такова е подарък за всеки от нас. Как се постига това? Чрез постоянство и мисълта. Това е и йога. Постоянство и воля до постигането на една "магия". Която още не съм осъзнала напълно, защото извървявам своя път. Или поне опитвам. Затова всяка такава "магия" е дар за целия свят. И всяко докосване до нещо такова е подарък за всеки от нас. Всичко това е вибрацията на определена част от света. И ние взаимно обменяме тази вибрация. Защото е необходимо, защото ни събужда, съживява, оздравява. Защото е.
Аз се връщам към моята йога винаги, когато душата ми прошепне. Когато съм загубила равновесието в себе си. Равновесието между ума ми, тялото ми и сърцето ми. Тогава силния вик на душата ми, напиращ тихо вътре в мен, ме отвежда при йогата, за да се върна към себе си. За друг човек това може да е пътя към другите, ако се е застоял повече в себе си. Смисълът е ние и другите. Всичко, което е. Ние и всичко около нас. Заедно със земята под краката ни, която някога ще напуснем като души. Заедно с небето над главите ни, което е нашия безкрай. Заедно с всичко около нас, което е всичко това, което ни учи. Защото живата е нашето училище без, което не могат душите ни. Всяка в своята неповторимост, сила и безкрайност. Защото Ние сме безкрайни, защото сме част от безкрая. Ние сме необятни, защото сме част от необятността. Ние сме нещо неопределено, защото няма как да го определим. Ние сме всичко това, което не сме определили. Т.е. не сме ограничили в земни думи и определения. Ние сме всичко. А всичко е любов.
И ето я и нея. Необятната, безкрайната и не определената наша любов, която прегръща телата ни в безплътна обвивка и ги отпуска и предава на безкрайността. Когато съм в залата за йога и прилепна ръце, аз изпитвам любов. И топлина обвива тялото ми. Защото йога е любов. И ОМ е нашата вибрация. Дори, когато имитират този звук, той излиза с любовта. Тази скритата, затаената, срамната. Защото всеки човек носи любов. Но я преобразува в нещо друго. За да я скрие. А любовта няма покой. Тя винаги намира начин да се прояви, да се покаже, да ни завладее осъзнато. За да и обърнем внимание. Да се смирим. Любовта е висшето ни проявление. Което не можем да контролираме по никакъв начин. Защото Ние сме Любов.
https://www.youtube.com/watch?v=bbgHZWwyhcQ&t=952s
Коментари
Публикуване на коментар