Пропускане към основното съдържание

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движение ни правят живи. Йога е чиста храна, чисти мисли и чисти действия. Йога е необятност, защото е философия, изживяване, безкрайност. Йога е нашия подарък. Какво е йога и мантрите за един българин? Странно нещо. Неразбираемо, неясно, неизяснено, въпреки написаните много текстове, обяснения, насоки. Това е нормално. Всеки се докосва до йога по различен начин и причина. Резултат от търсене на нещо или случаен път изминат до там. За да разбереш нещо трябва да го изживееш, да се докоснеш до него.
И с какво право някой отрича йогата или каквото и да било друго? Или я определят като религия. Йога е път. Наука за човека. Кога отричащия се е докоснал до нея? Ако се беше докоснал нямаше да я отрече! Какво за българина е нестинарството, Богоявление и ледените води, а също и космическата енергията на хорото, народната музика и пеене? "Магия". Дар. Божественост. И ги даряваме на целия свят. И всяко докосване до нещо такова е подарък за всеки от нас. Как се постига това? Чрез постоянство и мисълта. Това е и йога. Постоянство и воля до постигането на една "магия". Която още не съм осъзнала напълно, защото извървявам своя път. Или поне опитвам. Затова всяка такава "магия" е дар за целия свят. И всяко докосване до нещо такова е подарък за всеки от нас. Всичко това е вибрацията на определена част от света. И ние взаимно обменяме тази вибрация. Защото е необходимо, защото ни събужда, съживява, оздравява. Защото е.
Аз се връщам към моята йога винаги, когато душата ми прошепне. Когато съм загубила равновесието в себе си. Равновесието между ума ми, тялото ми и сърцето ми. Тогава силния вик на душата ми, напиращ тихо вътре в мен, ме отвежда при йогата, за да се върна към себе си. За друг човек това може да е пътя към другите, ако се е застоял повече в себе си. Смисълът е ние и другите. Всичко, което е. Ние и всичко около нас. Заедно със земята под краката ни, която някога ще напуснем като души. Заедно с небето над главите ни, което е нашия безкрай. Заедно с всичко около нас, което е всичко това, което ни учи. Защото живата е нашето училище без, което не могат душите ни. Всяка в своята неповторимост, сила и безкрайност. Защото Ние сме безкрайни, защото сме част от безкрая. Ние сме необятни, защото сме част от необятността. Ние сме нещо неопределено, защото няма как да го определим. Ние сме всичко това, което не сме определили. Т.е. не сме ограничили в земни думи и определения. Ние сме всичко. А всичко е любов.
И ето я и нея. Необятната, безкрайната и не определената наша любов, която прегръща телата ни в безплътна обвивка и ги отпуска и предава на безкрайността. Когато съм в залата за йога и прилепна ръце, аз изпитвам любов. И топлина обвива тялото ми. Защото йога е любов. И ОМ е нашата вибрация. Дори, когато имитират този звук, той излиза с любовта. Тази скритата, затаената, срамната. Защото всеки човек носи любов. Но я преобразува в нещо друго. За да я скрие. А любовта няма покой. Тя винаги намира начин да се прояви, да се покаже, да ни завладее осъзнато. За да и обърнем внимание. Да се смирим. Любовта е висшето ни проявление. Което не можем да контролираме по никакъв начин. Защото Ние сме Любов.
https://www.youtube.com/watch?v=bbgHZWwyhcQ&t=952s 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме