Пропускане към основното съдържание

Разговор с едно дърво


- Ти самотно ли си?
Колко са дълбоки
корените ти?
Много си красиво!
Имаш пукната кора,
но е здрава, силна.

Аз вървя и не стоя,
като теб на място.
Моята кора е външността,
но във нея ми е тясно.
Имам срещи, пътешествия
и не знам кое е важното.

Тръгвам, плача и вървя.
Но без вик се връщам.
Срещам хора по света,
в мислите си ги прегръщам.
Лягам вечер в самота
и не съм си в къщи.

- Аз съм тук от векове
и не съм самотно.
Имам много врагове
и приятни гости,
с много шумни гласове
в бурни нощи.

Имам сила да стоя.
Да се отстоявам.
Имам мъдрост да мълча.
И да не забравям.
Щом усетя да крещя.
Щом повярвам, да се смея.

Имам корени, за да съм тук.
Да не хуквам в небесата.
Да съм стълб дори напукан.
И в пукнатините на кората
да съм себе си. Напук
на представите за красотата.

Имам клони да мечтая.
Да се моля. Да раздавам.
В себе си да се разтварям.
Да съм в този жив спектакъл.
Да разлиствам, да окапвам.
Заедно с листата си.

Имам тяло под кората.
Гладко, плътно, топло.
И  във него скрита сила.
Вътре е сърцевината.
Всичко в себе си,
което имам.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…