Каквото и да сторим, е все едно.
Дори да не говорим, е пак любов.
Думите не казват, а си мълчат.
Ръцете не показват, а ни болят.
Където и да ходим, сме в този свят.
Облечени във мода, а без душа.
Имиджа е външен, а сме сърца.
Душите ни измръзват, от самотата.
Със който и да плачем, сме разделени.
Сами сме в здрача, дори неземни.
От сълзите си, сме отровни.
А от очите ни, капят спомени.
Коментари
Публикуване на коментар