Училище

Усещам нужда не от следване, а от откриване. Има нещо ново, което трябва да открием. Не старите изтъркани от нас самите неща. Търся свободата от ограниченията, от религии, ритуали, от рутината, от невежеството. Но не чрез нови ограничения и следване на движения, течения и чужди разбирания Чрез смях приемам мъдрост. Чрез търсения намирам себе си. Търсим и намираме своята сила, неповторимост, талант, творчески искри и светлината. Има нещо ново, което трябва да открием, а не да следваме отдавна появили се движения и модели. Защото те са в нас, в миналите ни прераждания. Изживяли сме ги. Ние носим нова светлина, заредена от старата, която да проявяваме днес по нов начин. Не да отречем старото, а да не го повтаряме, защото няма смисъл. Вървим напред, носим нов заряд, нови мисли, нови желания, нови отношения. Затова сме се преродили тук и сега.
Ние неминуемо следваме своите учители. Учител ни е този, който ни разтърсва, който ни изкарва извън кожата ни, който ни противоречи, който ни кара да му се противопоставим, който не можем да приемем. Учителят не ни ласкае. Не ни хвали.
Учител е този, който ни паказва какво не искаме, за да намерим себе си, който ни показна какви не трябва да бъдем, за да сме себе си. Учителят ни изкарва извън конфорта и не значи, че трябва да го следваме. Учителят ни показва какви не искаме да бъдем.
Всеки от нас е учител. Можем да го усетим. Твоят учител е този, който те учи, чрез преживяното от него. Попадайки в капана на собствените си разсъждения, срещнах това: "Този, който умее - прави, който не умее - учи другите" ("Правилата на Бърнард Шоу от сайта Liftime.bg). Цитирам този текс и пиша всичко това, защото се уча да си вярвам. Според мен "учи другите" е този, кайто мисли, че учи другите, докато учи себе си. Научените уроци се предават без да учиш другите. Учителят не учи. Той излъчва своя опит и го предава неусетно, без да се интересува дали е учител. Учителят не знае, че е учител.
Учител е и този, който ти поднася свободата да следваш себе си. Да намериш и да живееш в собствената си свобода.
Учител си ти на себе си. Със собствените грешки, със собствените си усещания и решения.
Учител е и болката, болестта, любовта. Любовта, която трябва да развием или да овладеем. Болестта, която учи на любов. Болката, която е пътя до любовта.
Учителят зависи от ученика. Каквото търси ученика, такъв учител намира. Каквото иска да научи ученика, такъв опит среща, в лицето на съответния учител. Книгите не дават решения. Те помагат да вземеш собственото си решение. Учителите не поднасят решения наготово. Те помагат да стигнеш до собственото си решение.
Винаги можеш да зациклиш в ученето си. Тогава  противно на днешните вибрации, при които маските падат, пред теб учителят застава с маска. Маска, която ти си избрал, защото не следваш знанието, информацията, а маската. И тогава разбираш, че си тук на Земята. И когато изпаднах в едно "земно задръстване" и спрях да търся и да вярвам, разбирайки че и разочарованието учи, моето дете, като мой учител ми каза, да, земни сме, но целта на всичките ни прераждания е да се извисим духовно, да си възвърнем загубените способности, да се върнем при Бог.