Пропускане към основното съдържание

Светлите хора


... Някои хора са гении, таланти. Да те разберат, да те прозрат и осъзнаят. И когато са пред теб те освобождават, дават ти всичко, което имаш, но си скрил от себе си, дават ти право да бъдеш себе си, дават ти загубената ти способност да се обичаш. Какви са тези хора? Интуитивни, виждащи, усещащи, знаещи или нещо друго? Някои хора просто те прочитат и те виждат, по твоя начин, по техен начин, по различен начин, свързан с усещането им за теб, не само възприятието. И те чувстват. Но стоят срещу теб, настрани, не навлизат в твоето свещено пространство, в твоя неповторим свят, който ти даваш на тях, на другите, на всички, или криеш от тях, от другите, от себе си. Някои хора са всичко това, което и ти си. Но го отричат, противопоставят се, навлизат в много дълбоки пространства, за да избягат от това. От себе си. За да са други. Но не могат. Те са. Вихър, сила, светлина и любов. И в този свят на тотално и преобладаващо неразбирателство между хората, именно това е геният, талантът. Те са топли, светещи, неповторими, бягащи. За теб, за себе си, за всичко. Да замръзнеш от някой е често срещано днес. Но да се стоплиш е трудно да ти се случи. А е неповторимо. Вътре в теб някаква сила се разтила по цялото ти тяло и те залива с топлина. Без значение е какво значи това. Без значение е на какво се дължи. Важното е, че ги има. И когато ги срещнем, променят живота ни. Но когато ние сме решили да направим това.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме