И женските форми
във мен ме обличат
във нежност
и във остъпление.
Предаваш контрола
на мъжкото его
и тръгваш сама
с настървение.
И можеш да бъдеш
сирена
безпомощна.
Даже да си ураган.
Предаваш се сякаш,
вървиш и прощаваш,
а всъщност си само
смирена.
А женските мисли
във мен ме изпълват
със порив да бъда вулкан.
И смело започвам,
но връщам обратно
онази силна искра,
която превръща
във нежна магьосница
всяка простила жена.
И всичко това
е ефирната фея
на твоя женски живот.
Той носи за другите
нежност, закрила, любов.
А за тебе животът
е бряг за утеха,
че днес си жена.
И зад нежните форми
се крие заряда
на този и онзи
безкраен живот.
И вместо да криеш
във себе си слабост
и обич, притихваш
и ставаш покой.
Едва ли мъжете съзнават,
че няма по - труден момент,
когато жената решава
безкрайно да се отдаде.
Защото тогава
се пораждат въпросите,
възникват дилеми,
различни представи.
Така, както всеки усеща
проблемите,
така се твори любовта ни.
Коментари
Публикуване на коментар