"Детство мое"



Когато бяхме малки имаше една свобода в нас. Свободата на детето. Тя ни даваше непринуденост, спокойствие и някакво очакване за нещо добро. Тя ни правеше вярващи. Децата са вярващи. Но не тази вяра наложена от обществото, а истинска, чиста, детска вяра. И само детето знае, че вярва във всичко. Във възрастните, в любовта им, в истиността на това, което се случва. Защото при децата всичко се случва по естествен начин. Така, както се случва истината. Те не моделират с поведението си нито себе си, нито другите, не преследват угаждане. Те само следват сърцата си. Угаждат на сърцата си, но за да удовлетворят себе си, а не спазват обществени порядки и не разбират тези порядки. Децата не спазват и не разбират и от днешните религиозни порядки, които са част от обществените. Те вярват в това, което е. Не се насилват и не се преструват да са такива, каквито не са. Не се представят в някаква светлина. Те са себе си. И възрастните започват да ги моделират, да ги учат на суетност, преследване на обществено положение, поведение. И къде точно се губим? В училище, в семейството, навсякъде.
Светът не живее естествено. Поставили сме се в измислени рамки, които не си позволяваме да напуснем. Заради обществото. То е нашия страх.
Но започваме да търсим някакви отговори. Отговорите на всичко.
Отговорите на въпросите, които търсим чрез пътя и философията на йога, чрез медитациите, чрез астрологията, чрез регресии, младите и децата ги знаят. Те са дошли с тези отговори и поставят други въпроси.
За да поставим детските въпроси трябва да се отърсим от рамките на обществото. Трябва да забравим наученото, да се освободим от съдържанието, което сме наливали с годините. Трябва да освободим това, което сме затворили в собствените си затвори, за да освободим нас самите от затвора си. Да се преобърнем, да преобърнем представите си, да се трансформираме. Да обърнем страницата и да видим какво пише там. Да вникнем в душите си и да видим те как виждат прочетеното. Но способни ли сме на това? Или е въпрос на поколение? Ако всичко е възможно, значи и това е възможно.
Отделно от отговорите на децата и във всеки един човек се съдържат уникални отговори, защото всяко съществуване тук е уникално. Всеки носи в себе си заряд, кармичен път, собствени отговори, отговори на въпросите на другите. Но всеки изминава собствения си път, за което е дошъл. И ние всички сме свързани един с друг. На енергийно ниво, като геометрично изображение. Свързани вертикално - в миналото, настояще и бъдещие и хоризонтално - всички по тази Земя.
Какво ще се случи, ако оставим децата да ни учат нас? Какво ще се случи, ако се оставим да се учим от децата?
Ще докоснем Любовта. Ще се научим да се обичаме и да обичаме другите, без всякакви вмешателства на обществени догми. Любовта е еднаква през вековете. Тя не се влияе от даден обществен строй. Тя е више човешко измерение.
Ще се научим да сме добри. Ще проявим вродената си добрина, тази, която ние носим със себе си, така както е заложена в нас самите. А ние сме различни. И ще бъдем себе си, а не лицемерно добри, не научено добри, не добри за да се докажем, за да спечелим нещо. Ще проявим вътрешно присъщата си добрина, колкото и каквато е във всеки от нас. Ще се научим да усетим добрия човек, а не този, който обществото налага като добър. Да усетим неприсъщо добърия, дори лош.
Ще се научим да сме лоши. Ще проявим отрицателните си качества по пътя на тяхното преобразуване, изхвърляне и премахване. Лошото, което води до проявата на доброто. Ако някой обществено лош човек се окаже човешки добър, той лош ли е? Децата знаят кой е лошия на улицата и го елиминират, избягват го, гледат през него. Той е невидим за тях. А добрите са невидими за лошите. Ще развием интуицията си за добро и лошо, за истина и лъжа и за равновесието между тях. Без всичко това да е лесно. Да сме Любов по чистия, детски начин, не е по - лесно, но той обезсмисля преградите на обществото, които са блокиращи. Говорейки за доброто, казаното се отнася и за лошото. То не е съвършенно добро. Говорейки за лошото, казаното се отнася и за доброто, защото то не е съвършенно лошо. Те се съдържат едно в друго, но са различни страни в човешкото съществуване. Ако доброто е половината, останалото е лошо. Ако лошото е половината, останалото е добро. Ако доброто е напълно, от другата страна е лошото.
Темата за доброто и лошото е необятна, както и темата за прозхода на човека. Но тя е част от темата за свободата, за кармичната свобота, за свободата, която сега създаваме, за детската свобода в нас. И в доброто, и в лошото има карма.

Ние възрастните, не сме естествено чисти, защото сме подчинени на парите, власта и секса, които са формирали обществото. Отдаваме им се сами в различна степен, в различни предпочитания и по различен начин. Даваме преимущество на едното или другото в зависимост от собствените си нагласи към всяко едно от трите. И когато разберем, че можем без тях, срещаме Любовта.
Когато парите са самоцел и ги преследваме, те ни разиграват. Когато правим нещо не за пари, а за мечтите си, за другите, парите са нашето средство за тези цели и преминават през ръцете ни.
Когато властта е самоцел е смешна, жалка. Човек е това, което носи в себе си. Може да е лидер, но да няма властта, да не я иска. И в един момент тя идва, за да изпълни, чрез него целта си, защото властта е служене на другите, чрез тяхното управление.
Всичко е на сексуална основа. И връзките, и разделите, и липсата им. Говорим непрекъснато за духовност, която някакси изключва човешката свързаност със секса. А всъщност сме толкова зависими от секса, че нямаме дори на представа. И силното желание за секс, и липсата на необходимост от това, определят връзкиге и отношенията ни. А те са през целия ни живот. Дори напълно да се отречеш от секса, това пак е отношение. Прекаленото желание за секс е отношение на прекалена зависимост. И привличаме това, което сме, това за което сме дошли, за което сме се преродили, това което изберем тук, това от което има нужда душата. Необясними и необятни са привличанията между нас, вибрациите, които ни привличат един към друг, енергията, която си раздаваме.
Всичко, което имаш, може да загубиш заради парите, властта и секса. Защото можеш да живееш без пари, да водиш без власт, да обичаш без секс. И тогава получаваш Любов. Когато сме над всичко това, сме наистина свободни. Над всичко това означава да го приемем, като част от живота ни тук на Земята и да бъдем това, което сме.

Коментари

Популярни публикации